Първият етап на проекта бе фокусиран върху изследване на теоретичните и теоретико-приложните подходи за концептуализиране и операционализиране на ролята на институциите за социалното изключване. Поради това основният фокус бе поставен върху идентифициране, систематизиране и оценка на подходи за изследване на този проблем. Измежду резултатите с висока приложимост е разработеният методологически подход за целите на проекта. Приема се, че под „социално изключване“ се има предвид състояние, при което на отделни индивиди и групи е отказан достъп до възможностите, гарантирани им от техните основни права, или достъпът до тях е дотолкова ограничен, че те не са в състояние по легитимен начин да си осигурят благата и ресурсите, позволяващи им да водят начин на живот, считан за минимално приемлив в обществото, в което те живеят. Минимално приемливият начин на живот може да бъде определен въз основа на универсални стандарти, чиито равнища следва да бъдат фиксирани в хода на изследователската работа, отчитайки националните културни особености. Като универсални стандарти се използват правата, включени в Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), както и в Препоръка № 202 на Организациите на обединените нации от 2012 г. за минималното равнище на социална защита (Social Protection Floors Recommendation, 2012). Тези права могат да бъдат обобщени така: 1) Право на равно третиране (недискриминация); 2) Равенство на жените и мъжете; 3) Право на труд; 4) Право на социална сигурност; 5) Право на задоволително жизнено равнище; 6) Право на здраве; 7) Право на образование; 8) Право на култура. Прогресивната реализация на тези права предполага съществуването на определени институции.

Въпреки съществуващите институции, отделни индивиди и групи хора биват възпрепятствани или лишени от възможността да се радват на дадените им права. Това дава основание да се говори за т.нар. „институционализиран модел за социално изключване“. Основание за това се разкрива тогава, когато дори и при съблюдаване на наложените от институционалната логика правила, индивиди и групи биват лишени от възможностите да се ползват от основните си икономически, социални и културни права, или възможностите им биват ограничени дотолкова, че те да не могат да водят минимално приемлив за обществото начин на живот. Моделът се приема за изключващ, доколкото съблюдаването на предписаното от институционалната логика не води до тези негативни последици за други субекти. Валидността на тази конструкция бе тествана в рамките на пет фокус групи с представители на разнообразни респонденти: младежи с различен икономически статус, пенсионери, икономически неактивни поради увреждане, хора в уязвимо положение, експерти, специалисти, работещи с представители на уязвими групи. Резултатите ще послужат за прецизиране на инструментариума за следващите емпирични изследвания в рамките на проекта.